Тегаво

    Е, края на годината. Повечето "ученици" се радват, празнуват, правят планове за лятото и все такива красоти.Е да, но не всички. Има и такива, за които това, че свършва годината е най-малката им грижа. Те продължават със своите проблеми- при някои непризнателност, подигравка с личноста, липса на вяра у човека, несподелена любов или каквито гаднории се сетиш, драги ми читателю. Как се справят тези хора ли ? Може би очакваш, че ще кажа, че са свикнали да се борят, правят го всеки ден и бляя бляя бляя ... но не. На тези хора им е писнало. Не може да се живее като в изгнание или в името на някой друг. В крайна сметка ти живееш своя СОБСТВЕН живот и трябва да мислиш за него. Всеки изразява своя "бунт" по различни начини- един с алкохол, друг с караници, които биха били достойни за най-пикантната сапунка, трети с разходки в тъмното и размишление.
   E, героят на моето писание е от последния тип.Часът- около 11. Героят ( ще го наричам Сянката) се прибираше към дома си. Имаше фобия от тъмното, но пък винаги избираше най-тъмните маршрути. Не може да го разбере човек. Не си носеше слушалките, затова си пусна музика директно от телефона. Песента- Godsmack-Stand alone. Идеална за момента. Сянката вървеше бързо, с леки подскоци и мятане на главата. Чувстваше се инвинсибъл, сиреч Супер-мен. Следващата песен- Slipknot-Psychosocial. Вече дори Супер-мен не беше достатъчно силен. Крачките ставаха все по-големи , както и подскоците. Сянката чу някакви стъпки, но докато се усети ... беше твърде късно. Чу се псувня а след това и ударът на бокса в главата на Сянката ... Не почувства болка. За секунда той си представи как ако бе минал през голямата и светла улица това не би се случило. Но откъде пък и той да знае, че тук ще има отрепки, готови да убият човек за 20 лв. или кутия цигари. Станалото станало. Нищо не можеше да се промени.
На следващата сутрин се събуди в болнична стая. Апарат за дишане, гипсово корито и 69 шева в тила ... До него имаше хора с кървясали от плач очи, които го погледнаха, сякаш грейнаха като видяха отворените му очи ... и отново заплакаха, този път от щастие. Сянката заплака с тях. Чрез сълзите си той благодареше на тези "странници" за любовта им ...
    Дали те наистина бяха непознати, или не ги бе виждал с това им лице? ... никой така и не разбра ... дори и той ....

Молитва

И нека завали бензин

цигарите като градушка да падат
светкавиците-запалки с керосин
гръмотевиците-двигателен рев ...