Е, тук ще пиша, за това, как животът подлага всеки на изпитания. За някой по-леки, за други такива, които могат да доведат до пълно унищожение на личността и духа...
Героят на тази писаница е от вторите. Да говоря "меко и лирично" ли ?! НЕ! Тук ще напиша нещатата, такива, каквито са, каквито съм ги преживял, нещатата, такива, каквито са способни да те сринат. Е, животът ми ли? Ако трябва да съм честен, не го пожелавам на никого. Да си на 9, да стоиш до баща си, който те обича с цялото си сърце, и да виждаш, че го губиш, без да можеш да направиш абсолютно нищо. Да, животът продължи, но различен, с огромна бездна в него. И не, времето не лекува, нищо не лекува такава болка. Нищо не може да заличи спомените, хубавите моменти, обичта .... Не, нищо ...
Сега, дълго след това, съдбата отново реши да "изпита" нашия герой... Е, не съм сигурен, че този път "животът просто ще си продължи" . Много хора казват, че такива"изпитания" правели човека по-силен и т.н ... Е, може би говорят така, защото не са преминавали през такива неща, или просто защото си мислят, че са ги "преживяли". "Животът е труден, но трябва да се бориш с него, "това само ще те прави по-силен"" и т.н. и т.н. .... Добре звучи, нали? Да, на думи наистина е лесно. И да, има и такива, които някакси успяват. Но другите ... те никога не се преборват ... те продължават своя живот, таейки всичко в себе си. Боят се да споделят от постоянен страх някой да не ги нарани, или в доста от случайте, просто защото не могат да бъдат разбрани. Те споделят единствено чрез своите сълзи, падащи всеки път,
когато си спомнят миналото ....
