Великден. Семейни празници и след празненството у дома отидох и на село.Хубаво селце. Рейсът ме свали в началото, а трябваше да стигна до другия край, та ... имах време да го огледам пак. Къщата на баба е последната, срещу нея-гробищата, а след нея- гората.Стигнах. Вътре, както винаги по празници, имаше гости - среща с близки, разговори за живота, за миналото, за бъдещето, за всичко. И разбира се се стигна до темата, по която не мога да говоря много, защото вече ми беше малко банална-учението. Не че съм слаб ученик, даже напротив, но понякога ми идва в повече цялото това разпитване, съвети, предложения и т.н. По средата на разговора вече се бях наситил на „Учи, учи” и „университети, колежи, студенти” и всякакви от сорта и културно се оттеглих. Изкачих се на възвишението (казано на разговорен език-баира) и се загледах ... От това място се виждаше цялото село, че дори и целия окръг ... Поляни, планини ... Нямаше как да не си запея „Моя страна, моя България” ... Чувството на гордост не ме пускаше, а силният вятър, който брулеше голите скали, само засилваше тръпките, пъплещи по гърба ми ...Това е от тези усещания, които не искаш да спират ... тези моменти, в които ти наистина си горд с това, което си, с това, от което си част и за което безброй души са дали живота си...Не знам колко съм стоял там. Не усещах времето. Прибрах се. Не ми се излизаше и реших да гледам филм- случи се от любимите ми. Свърши към 23:30. Допуши ми се. Излезнах на двора и останах като ... вцепенен ... Такава тишина не бях срещал до сега ... Единствените звуци идваха от щурците, които пак бяха засвирили своята песен. Не посмях да отида по нататък. Седнах и се завзирах в тъмнината, която бе нарушена единствено от мъждукащата улична лампа и отраженията в мраморните надгробни плочи ... Запалих цигара. Димът само допълваше мистичността и някакси ... плашещата монотонност ...Този пейзаж ме накара да се замисля ... Дали въобще раят и адът са 2 противоположни неща?! Дали въобще съществуват?! Дали ... те не са едно място... погледнато през 2 различни кръгозора ...
Ееее Любо, страхотно е!!!
ОтговорИзтриване